Аз ,усмихната с чаша кафе, а ти си скрита в мислите ми...в усмивката ми...
Има частица от теб в онзи блясък в очите ми.
Има те и навън във въздуха, който носи усещането, че някой там
мисли за теб, че понякога липсваш...
Неделно разхвърлено е ...подреждам мислите за теб една по една
и ме обгръща спокойствие...
Неделно е...
Отпивам от кафето си усмихната,
а за усмивката  причината си ти.
Защо ми е да мисля тогава?
Сгушвам се в спокойствието...нека изпуша още една цигара,
усмихвайки се , защото знам, че те има и това ми е напълно достатъчно...