В очите ми се събират сълзи родени от безсилие... странно чувство е любовта. Много исках  да я заровя, да я приспя в нощите тихи и самотни . Исках да бъда студена, да се престоря на враг и да вдигна високо глава. Да...така се преборва страстта, но обичта? Не се преборва обичта – тревогата и нежността. Може би и не трябва , може би това доказва истината в чувствата. И пак те обичам...не мога да се преструвам, че не съществуваш...мислейки за теб , не мога да се преструвам, че не мисля. Обичам те слънце! Обичам те...нарцис мой...