Разстоянието между любовта и омразата е само една крачка.
Нощ е .
Седя и гледам в празното. Изгряват  първите звезди, а луната осветява лицето ми. Сгушена в себе си,  опитвам се да успокоя туптящо си сърце, което страда много. Усещам как то кърви . Всичко губи смисъл, усещам самотата, страха и безсилието . Боли!
Любовта ...до къде ме доведе тя?

До нещастието, , безверието в утрешния ден... до омразата! И тази омраза става все по – голяма с всяка изминала минута, секунда. Как?   Мразя любовта, мразя и нея; мразя деня, в който я открих, мразя и проклинам.
По дяволите ...обичам те!Плача... крещя... раздирам се от омраза, болка и разочарование. Нямам сили за живот- искам да изчезна , да ме няма.... Коя съм? Къде съм? Какво се случи с мен?

 

 

 

Знам, че не е достатъчно, но е от душа...

това не е омраза, омразата е вечна. Когато болката затихне ще видиш, че не мразиш никой, когато срещнеш друга лбов ще си благодарна за прекъснатата днешна, но дотогава ще боли, ако не болеше нямаше да ценим хубавите мигове. Имам един лек, дано да помогне, влизаш в една сладкарница, взимаш си парче торта, изяждаш го и си казваш: "Хубаво ли беше?", после си отговаряш "хубаво беше", "жалко, че свърши, но има толкова много парчета торта и толкова различни на вкус, когато си почина ще си избера друго!". Не звучи романтично, но според мен болката от любовта е повече страх от това, че няма да намерим толкова хубави мигове отново, че ще останем сами, но винаги намираме, освен това когато любовта започне да носи сълзи, вече не е забавно, нито хубаво...
Поздрави, всички сме въздишали по някоя голяма любов, но оцеляхме!

Човек не трябва да се отчайва.... Ако днес се затваря една врата, утре друга ще се отвори!

Не се плаши да се сбогуваш с нещо ,или с някой ,за да има нови срещи ,първо трябва да има сбогуване...Болката е ужасна ,но...не знаеш какво ти носи следващия ден ...
Прегръдки и от мен !

не бива! Ако е така, значи не е била истинска. Не можем да мразим човека, който е бил в сърцето ни.....Да, боли....зная!
Но ще премине! Имай кураж! И продължи напред!

Често я бъркаме. ще видиш, че след време ще си спомняш само хубавите мигове. " И само при краткия спомен за тебе, сърцето във ритъм по бърз ще тупти"

Боли го и страда, но това не е омраза......Но ще остане само хубавия спомен, но по -късно......Вярвай!!!!

Няма как да оцелееш без тази любов, отвъд нея. Не искам да те плаша, Бог е с теб. Той е тази твоя любов. Не се отказвай от нея... Силен постинг, zalezat!