Ограбена и опустошена
Душата ми бе готова
Както листата падат през есента
Така да си отиде от света.
Тогава ти навлезе в живота ми...
като гръм мълновиден
Но не ме нарани, а с надежда ме дари.
Скрих се в теб от злобни очи,
изтрелващи към мен огнени стрели.
И започна се борба между живота и смъртта.
Дъх на цветя и сива мъгла
се преплетоха в разпиляната ми душа.
Какво е животът?- истина или лъжа.
Спасение ли е смъртта? - не немога да те нараня.
Заради теб...любов
и горчив, и суров избирам теб живот
в тази борба между живота и смъртта.

Любовта изгражда душата...

Поздравления за него!